https://doi.org/10.31261/PLS.2022.12.01.06
Статията представя творческия път на българския поет Николай Кънчев (1936—2007) и интерпретира негови творби, събрани в полскоезичния сборник Przeciwko nieobecności (2020) в превод на Войчех Галонзка. Текстът очертава контекстите на полската и българската рецепция на неговата поезия. В родината си поетът е категорично отхвърлен от критиката за първите си две сбирки Присъствие
(1965) и Колкото синапеното зърно (1968), което води до дългогодишно мълчание (1968—1980) и успешно, макар заксъняло признание от 90-те години на ХХ век насетне. В Полша творческото присъствие на Кънчев става възможно от 80-те години на века благодарение на дългогодишните усилия на преводача Войчех Галонзка. Прегледът на литературноисторическите изследвания и оценки позволява идейните и естетическите избори в поезията на Кънчев да се окачествят с понятията неокласицизъм, метареализъм, концептуализъм, философски интелектуализъм, лаконичност и парадоксалност.
Скачать файлы
Правила цитирования
Том 12 (2022)
Опубликовано: 2023-02-08
10.31261/PLS